Карта - Карачи (Karāchi District)

Карачи (كراچى) е град в Южен Пакистан, център на провинция Синд.

Разположен е на брега на Арабско море, северозападно от устието на река Инд. С население на града около 15 000 000 жители (2017), а на градската агломерация – около 16 000 000 души, Карачи е най-големият град в Пакистан и 12-и по население в света.

Карачи е бил известен под името Крокола на древните гърци. Тук е бил разположен лагерът на Александър Македонски, докато е изчаквал да се построи флотата за завръщането му във Вавилон след кампанията му по долината на Инд. По-късно белуджийски племена основават рибарско селище в района с името Колачи. През 18 век градът се занимава основно с търговия през Арабско море с Маскат и района на Персийския залив.

В началото на 18 век, Карачи е малко рибарско селище. Благодарение на подходящото си местоположение и природната си защитеност от мусони, през 1795 г. в селището е издигнато укрепление на синдхите. През 1839 г. след няколко изследователски експедиции Източноиндийската компания превзема града. 4 години по-късно Карачи влиза в състава на Британската империя след превземането на Синд. Британската колонизация оказва благотворно влияние върху развитието на града. Строят се много обществени сгради, улиците се павират, отварят се много училища и колежи. По такъв начин, селището се превръща в голям град, с развита за времето си инфраструктура. Карачи става едно от главните морски пристанища на британците на Арабско море, като тук са разположени големи войскови части на империята. През 1843 г., между Карачи и Мултан започва да плава параход (около 500 км по река Инд). През 1864 г. се праща първото телеграфно съобщение между Англия и Британска Индия. През 1878 г. Карачи се свързва с останалата част от Индия чрез железопътна линия. С откриването на Суецкия канал през 1869 г., и след като Пенджаб става житницата на Индия през 1890-те години, ролята на Карачи нараства още и градът става главното морско пристанище на региона. В края на 19 век населението на града е космополитно със 110 000 жители от всякакви националности.

След Първата световна война, в града започват да се развиват сферата на услугите и промишлеността. През 1924 г. в Карачи е построено летище, а през 1936 г. градът става столица на провинция Синд.

След формирането на държавата Пакистан през 1947 г. по-голямата част от индийското население на града е принудено да се изсели в Индия. В обратна посока в града от Индия пристигат десетки хиляди мюсюлмани. Градът е избран за първа столица на Пакистан, каквато остава до 1958 г.

Периодът от края на 1980-те и началото на 1990-те години е сред най-кървавите в историята на града. В Карачи пристигат много бежанци от войните в Афганистан. Отделно в града нараства напрежението между мухаджирите (пришълците от Британска Индия, пристигнали след разделянето ѝ) и „местните“. Между 1992 и 1994 г. в града се провежда голяма операция за прочистване на града и успокояване на социалното напрежение, в която загиват и безследно изчезват хиляди граждани.